Съществуват редица различни системи за комуникация, които използват жестове, а не гласа. Но тук ще се фокусираме върху естествените жестомимични езици на глухите. Това са естествено развиващи се пълноценни езици, които се отличават и от говоримите езици, и един от друг.

Те трябва да бъдат разграничавани от изкуствените знакови системи, които са създадени от чуващи хора. Тези системи вземат известно количество лексика от естествените жестомимични езици и я променят, за да се имитира структурата на говоримия език. Макар че тези системи са полезни в някои ограничени контексти, те са неудобни за продължителна употреба и глухите хора не ги използват помежду си. Жестомимичните езици обикновено не пресичат националните граници или границите на говоримите езици, така например, британският жестомимичен език и американският жестомимичен език не са взаимно разбираеми. Независимо от това, граматиките на естествените жестомимични езици са много близки една до друга, а най-големите разлики са в лексиката. Това означава, че когато е необходимо, жестомимичните езикови потребители могат много бързо да научат езика един на друг.

Еквивалентът на думи в жестомимичните езици са знаци, които се състоят от три основни компонента.

• Форма на ръката:Различни конфигурации на пръстите, които са изправени или прегънати. Повечето жестомимични езици имат около 30 различни форми на ръката.
• Местоположение на ръката:Това се отнася до места на или в близост до тялото на жестикулиращите (около 10 места) или в пространството около тях (на базата на опозициите ляво или дясно, горе или долу и напред и назад).
• Движение:Това описва посоката, в която се движат ръцете. Има шест основни направления, които са модифицирани по няколко различни начина.

Точно както думите в говорими езици могат да бъдат описани като комбинация от ограничен брой съгласни и гласни, така и знаците в езика на жестовете са комбинации от ограничен брой форми на ръката, местоположения и движения. Типологически, граматиката на езика на жестовете съчетава функции, които са често срещани в говоримите езици, но които обикновено не се случват едновременно. От една страна, те са до голяма степен аналитични и зависят от реда на знаците. Жестомимичните езици са основно от типа SVO (т.е. подлог-глагол-допълнение), но с известна гъвкавост. От друга страна, те имат много богата морфология, която се използва само понякога.

Морфологиятав езика на жестовете най-вече се основа на два процеса.

Един от тях е като редупликацията (повтаряне на всички или част от жестовете). В много жестомимични езици съществителни могат да бъдат направени от глаголи чрез редуциране и повтаряне на движението, така че СЕДЯ означава глагола "седя", а СЕДЯ-СЕДЯ означава стол.

Другият начин е вътрешна модификация. Това означава, че една част от знака се променя, докато други части не се променят. Някои глаголи, например, могат да покажат субекта или обекта чрез посоката на движение. В други случаи глаголите могат да показват информация за число чрез промяна на формата на ръката.

Тези два процеса могат да бъдат комбинирани. Прилагателните в ASL (американския език на жестовете) например имат до 12 различни аспектуални форми, изразени чрез промяна на скоростта и начина на движение, заедно с броя на повторенията.

Но при жестомимичните езици става дума за много повече, отколкото за ръцете. Немануалните елементи като изражения на лицето, движения на главата и раменете са неразделна част от граматиките на езиците на глухонемите и показват типове фрази или различни части от изреченията като относителни подчинени изречения. Жестомимичните езици не са по-лесни за изучаване от говоримите езици, те ​​са много богати и изразителни и си струват времето и усилията да бъдат научени. Освен това те са много забавни.