Докато граматиката се занимава със структурата на думите и изреченията, а семантиката с тяхното значение, прагматиката взема предвид тяхната интерпретация в използването на езика в зависимост от конкретния контекст и социалната обстановка на речевото събитие.

Дейксис

Имате ли представа какво означава това, ако видите Ще бъде тук скоро? върху парче хартия, намерено на пода? Кой е аз? Къде е тук? И кога е скоро? Същото съобщение вече ще бъде по-разбираемо, ако сте имали среща с учителя си или шефа си в 15:00 и при пристигането си намерите тази бележка на вратата. Знаете лицето, мястото и времето, така че ще изчакате няколко минути. Този тип думи се наричат дейктически изрази което означава, че те може да се тълкуват само от гледна точка на говорещия, на "подателя" на информация на. Дейксисът има човешкш, времеви, пространствен и социален аспект.

Ако някой стоящ срещу вас ви дава информация за посоката, в която трябва да тръгнете, за да стигнете до музея, тяхното "дясно" е ляво! Ако използвате същите неформални езикови форми с вашия учител или шеф, както го правите с приятелите си, това може да има неприятни последствия. От друга страна, прекалено официални езикови форми могат да ви накарат да изглеждате смешно на връстниците си.

Речеви актове

Традиционно, действията се считат за по-важни, отколкото само думите. Но какво друго можете да направите, когато искате да обещаете нещо, освен да кажете изречението Обещавам? И е достатъчно един свещеник да каже: Обявявам ви за съпруг и съпруга, за да промени живота ви завинаги. Така че има някои речеви актове, които - както установил езиковедът Джон Л. Остин - се извършват от думи. Ако са изпълнени някои основни условия (наричани условия за благоприятстване), то произнасянето на думите осъществява описаните действия. Ние може да обявим хора женени (ако имаме подходящия правен статут), както и да обещаем, заплашим и нараним някого с помощта на думи.

Някои речеви актове функционират като декларации и променят света (виж предишния пример), а други са директивни - проявяват волята на говорещия (Моля да отговорите. Не прави това!(), комисивни - изразяват намерението на говорещия (Ще ви пусна на филма), експресивни - илюстрират чувствата на говорещия (Наистина съжалявам. Поздравления!) или просто репрезентативни, които се посочва какво мисли говорещият (Нашата къща е близо до музея).

Речевите актове могат да бъдат директни или недиректни. Мога директно да помоля някого да отвори прозорците, ако е твърде горещо в стаята, или да кажа: Тук е много горещо. В правилния контекста двете изречения могат да имат един и същи ефект.

Пресупозиции и импликатури

Ако някой каже: "Колата на приятеля ми беше открадната", вие сте информирани не само за кражба на кола, но също така знаем, че този човек има най-малко един приятел и този приятел е имал кола . Тези две парчета от информация се съдържат в изказването, но не са изрично изразени, те са презумпции. Ежедневната реч е пълна с пресупозиции, което е една от причините, че чужденците не могат да разберат това, което изглежда очевидно.

Те могат да бъдат екзистенциални, както в предишния случай, фактивни, когато някой казва: Радвам се, че Петър дойде или Бесен съм, че Петър дойде, фактът, че Петър е дошъл, остава верен. Някои думи лексикално съдържат пресупозиции: когато свършим нещо, началото се предполага. Съждението Вие отново закъсняхте подсказва, че това не е за първи път. Въпрос като Кога/защо е дошъл Петър? предполага факта, че Петър е дошъл.

Ако приятел ви попита: Искаш ли да дойдеш с мен на кино тази вечер, простият отговор би бил да или не, но често отговорът е: Чудесно! Какво дават? или Аз имам изпит утре или дори Остави ме на мира!. От тези отговори заключенията са очевидни. Това са случаите на разговорни импликатури.

Принципи на речевото общуване

В основата на успешния разговор е сътрудничеството между събеседниците (разговорни партньори). Грайс формулира принципи като: Дайте информативен отговор и нищо повече (количество); Вашата информация трябва да е истина (качество); да бъде от значение (връзка); да бъде нагледна/ясна (начин).

Учтивостта също е важна за успешния разговор. Това означава, че ние сме наясно с обществената самооценка на другото лице. Учтивостта се проявява в поздрави и форми на обръщение, в стратегиите за задаване на въпроси и откази и др. Учтивостта зависи от разликите между събеседници по възраст, пол, социален статус, както и от степента на интимност, и има много разнообразни форми в различните култури.

Основното разграничение е между официална и неофициална или по-просто ти/вие комуникация, но много по-сложни разграничения се правят в азиатските култури. Пренебрегвайки учтивостта, вие може да обидите събеседника и рискувате неосъществяване на вашите цели.

Езиковите обичаите и фонът на културните познания са различни за различните народи, затова импликатурите и правила за учтивост могат да бъдат много различни. По-ясна комуникация и откритост са необходими в междукултурни контексти. Крос-културната прагматика се занимава с тези различия и използваните стратегии за преодоляването им.