Въведение

Терминът "румънски" понякога се използва и в по-общ смисъл, който включва четири езика или диалекта: дакорумънски, арумънски, мъгленорумънски и истрорумънски. Четирите езика, чиято взаимна разбираемост е трудна, са потомци на разновидностите на романския, говорени както на север, така и на юг от Дунава преди заселването на славянски племена на юг от реката. Тези четирите също така са известни като източноромански езици. Когато се използва терминът "румънски" в този по-широк смисъл, понятието дакорумънски се използва за самия румънски език.

История

Румънският произлиза от простонародния латински, приет в Дакия по време на първите векове сл. Хр. Историята на източнороманския език между 3-ти век и развитието на прарумънски от 10-ти век, когато областта попада под влиянието на византийската империя, е неизвестна.

Румънският остана без писмени сведения през Средновековието и влиза в историческите записи чак в началото на 16 век.

Най-старият запазен документ на румънски език е писмото на Неаску, (1521), написано на кирилица. Използването на кирилицата продължава (заедно с латинска азбука) до 1860 г., когато официално се въвежда румънски латински правопис.

Връзка с молдовския

Идеята, че молдовският език е различен от румънския, е силно насърчавано в Молдовската автономна съветска социалистическа република (създадена през 1924 г.). Това включва използване на кирилица за писане. През 1932 г. писмеността е официално променено на латиница и правописът става идентичен със стандартния румънски. Тенденцията бе променена през 1938 г., когато писмеността на кирилица отново е обявена за официална. Това продължи след 1940 г. в Молдовската съветска социалистическа република (която включва Бесарабия, анексирана през 1940 г. от Румъния) до 1989 г., когато латиницата (отново идентично с румънския) е обявена за официална. През 1991 г. името на републиката е променено от Republica Sovietică Socialistă Moldovenească (Молдавска съветска социалистическа република) на Republica Moldova (Република Молдова), което е причина за двойно име молдовски/молдавски в много езици.

Отцепилата се област Приднестровие все още използва кирилицата и се нарича езика като молдовски.

Граматика

Румънският е единственият романски език, в който определителните членове са еклитични: т.е, прикрепени към края на съществителното (както е в скандинавски, български и македонски), вместо да бъде в предната част (проклитика). Те са се образували, както и в други романски езици, от латинските показателни местоимения.

Румънските съществителни са категоризирани в три рода, мъжки, женски и среден род. Съществителните в среден род се държат като съществителниот мъжки род в единствено число и като съществителни от женски род в множествено число. Това е разлика с латинския, в които съществителните от среден род са отделна група.

Съществителните, които в тяхната основна форма (единствено число, именителен падеж, нечленувани) окончават на съгласна или гласна/полугласна -u са предимно от мъжки или среден род; ако завършват на -ă или -a, те обикновено са от женски род.

Румънският е наследил от латинския пет падежа: именителен, родителен, дателен, винителен и звателен падеж. Морфологично, именителен и винителен падеж са еднакви при съществителните; по същия начин, родителен и дателен падеж споделят и съща форма (обаче тези двойки са различни в личните местоимения). Звателният обикновено се ограничава до съществителни, обозначаващи хора или неща, към които обикновено се обръщат директно, и там модерната тенденция е да се използва именителен вместо звателен падеж.

Скоропоговорки

• Pipotele priponite în panoplia paralelipipedelor pompau pipăind pampoanele laptopurilor.
• Mormolocii momiți mimetic comemoraseră ramificațiile milimetrice în magazin în dendometacinul lucidității memorialisticii înmărmurite numismatic.
• Am o vâjâitoare care vâjâie ca un avion vâjâitor. Vâjâie tare vâjâitoarea, dar mai tare vâjâie avionul vâjâietor.
• Când am zis c-am zis c-om zice, că tu zici c-am zis c-om zice, nici n-am zis c-am zis c-om zice, da tu zici c-am zis c-om zice.
• Știu că știu că știu că-i știucă şi mai știu că știu că muşcă.